Седемте смъртни гряха и копирайтърите

Въпреки че перфектно знаем техния брой, малцина от нас могат точно да изброят Седемте смъртни гряха. Ето ги в разбъркан ред (не, че има правилен ред, всъщност): Похот, Чревоугодничество, Алчност, Леност, Гняв, Завист и Гордост. В Средните векове Църквата доста умело е използвала доктрината за греховете, за да контролира вярващите християни. Дори в наши дни те са навлезли като нарицателен израз за поквара.

Волно или не всеки от нас в определен момент е  залитал в плен на някой от седмицата. „Шампионите“ дори в два-три едновременно. Пренесени на плоскостта на копирайтинга, Седемте смъртни гряха могат да имат интересно изражение:

#  Похот

Нечестивата страст или (ако сме малко по-деликатни) не толкова чистите подбуди, с които сядаме да пишем, понякога изиграват много неприятна шега на съдържанието. Копирайтърът не бива да си позволява емоция – нито положителна, още по-малко користна. Ако подбудите за работа обаче са чисто финансови, резултатите отново ще бъдат извън очакванията ви.  Започвайте за пишете от любов към сътворяването, за всичко останало има….  Мастър Кард (както гласи рекламата)

#  Чревоугодничество

Немалка част от копирайтърите имат един твърде интересен маниер на работа, а именно да избират само „тлъстите“ поръчки. Потриването на ръце при запитване за „20 текста месечно за блога“ издава наред с всичко друго и недостатъчно добро вникване в поръчката. За да не изпаднете в нелепата ситуация да обещавате неща, за които нямата нужния потенциал, помислете дали сте готови да поемете подобна „хапка“ и заслужава ли си цената.

# Алчност

Наред с Паулу Коелю и Малкият Принц, Мечо Пух стана по-цитиран от Волтер, Русо и Цицерон, взети заедно. Седмицата вече няма да е същата, ако не прочетем поне на 29 места вездесъщата максима на закръгления Ursus arctos на Милн „колкото повече – толкова повече“.

Стремежът да се привличат клиенти на всяка цена, превръща Копирайтърите в пишещ еквивалент на Чичо Скрудж, който не пропускаше нито едно пени на улицата. Колкото и голям да е екипът ви, колкото и добре да са подготвени копирайтърите в офиса,  борбата за вземането на  всяка поръчка не си заслужава. Това няма да помогне на портфолиото ви, в един момент ще доведе до влошаване на стила на работа, а и със сигурност ще избягате от  „елитарния“ образ, към който се стреми всяка агенция.

# Леност

Много са причините един копирайтър да забави поръчка и една от най-честите е намаляване на темпа на работа и мотивацията с всеки текст. Разбира се, това е съвсем нормално – умората може да се появи във всяка професия. Проблемът обаче идва, когато проявяваме леност още в началото, дори в преговорите с клиентите. Работата на копирайтъра е творчески процес и изисква енергия и концентрация. Ако мислите, че може с минимално усилие да реализирате поръчките си, помислете си много добре дали искате изобщо да работите това.

# Гняв

Какво правите, когато клиентът не е харесал вашия текст? Сърдите се, нали. Няма какво да се лъжем, копирайтърите са тщеславни персони и обичат да бъдат хвалени за работата си. Ако се появи неразбирателство или предаденото съдържание не отговаря на желанието на клиента, започва сърдене и кореспонденция на висок тон. Имаме ли право на претенции? Разбира се, стига да са обосновани.

Винаги работете със сключен договор. Това ви гарантира броя и вида на корекциите, които са допустими. Всичко различно или над договорките се предоговаря.

# Завист

Колкото и да е интензивен, дигиталният и рекламен пазар  у нас като цяло имат лими и той не е никак голям. Като добавим и факта, че копирайтърите по принцип са отскоро познато явление, никак не е чудно, че имената на специалистите по писане на съдържание са познати  на аудиторията, а и се познават помежду си. Надничането в чуждата паничка с клиенти ще донесе след себе си неизбежните моменти на завист. Ако тя не се трансформира в спортна злоба и амбиция за по-качествени услуги, рано или късно ще затрие професионализма на копирайтъра. Съревнованието между специалисти развива бранша, завистта го унищожава.

# Гордост

Кой е по-добър – Бах или Бетовен, Достоевски или Чехов. Сравнението между двама творци е безсмислена работа. Най-малкото, защото говорим за стилове, за индивидуални прийоми и похвати. Всеки копирайтър с достатъчно голяма практика развива също собствен стил, който може да стане разпознаваем с времето. Успехите нерядко са съпътствани с възгордяване, а от тук до грешките пътят е къс. Пазарът най-добре показва кой е стойностен и кой има да се развива. Или казано с други думи – не ние решаваме дали сме на копирайтърския Олимп.

Преди векове грешниците са били поругавани публично. Сега са оплювани дигитално. Като се замислим, разликата не е никак голяма. Особено ако ние самите сме потърпевшата страна. Затова давайте най-доброто от себе си във всеки текст. Останалото е суета – може би най-коварният, осми грях.