Кулинарно… на думи поне

Posted on 01.08.2013

 1. Какво очаквате от блога си?

Отговор: Оооо, да ме направи милионер до максимум десет месеца. Хиляди клиенти да се редят за написване на текстове, а аз да избирам между Мерцедес, Нестле и Търкиш Еърлайнс. Разбира се, останалите ще си тръгват подсмърчайки.
А ако трябва да отговоря сериозно, от  NextCopy очаквам да е полезен. За показва, че има и такова чудо като рекламното писане, че копирайтът е нужен, интересен и вълнуващ. Е, и че авторът на блога е пич 😉
2. Кое е любимото Ви за приготвяне ястие?
Отговор: Не знам  дали се брои за ястие, но това са палачинките. Мога да ги правя до мръкване и после докато съмне. Обикновено това разваля купоните, защото рано или късно всички се настаняват около тигана в очакване на следващата. Но пък е весело да видиш ухилени и омазани физиономии до себе си.
3. На каква музика обичате да се “вихрите” в кухнята?
Отговор: Вихренето ми се отдава лесно на всякаква музика, но като че ли особено добре се получават нещата на класическа и по-специално барокова музика. Аз, подобно на кравите съм най-продуктивен на Моцарт, Бах и Пърсел. Само че вместо мляко, давам понякога доста сносни резултати под формата на традиционни и не съвсем ястия. Съвет от практиката: Яйца на пяна се бият най-добре на  Deep Purple.
4. За кого сте вдъхновен да сготвите = да творите?
Отговор: Ооооо, тук няма съмнение – на любимия човек. Тогава всичко се получава от само себе си: и пропорциите и подправките, всичко. В момента за мен това е една петгодишна малка прекрасница, която няма търпение да помага в кухнята, защото съм нейният любим чичо 🙂 Всъщност, кулинарията може да бъде обяснението в любов на един мъж. И понякога е твърде съвършено.
5. Какво Ви е отношението към експериментите с черпак в ръка?
Отговор: Така или иначе се получават винаги, колкото и да се стремя чинно да следвам рецептите (Сандра, не чети това, моля те :D). А като добавим и полу изчанчения ми вкус, нерядко това, което започва като супа или омлет, завършва по много по-странен начин. Е, все още не ми се е случило да започна торта и да приключа с шкембе  чорба. Въпреки, че идеята никак не е лоша.
6. Как бихте поднесли следобедния чай?
Отговор: Задължително със стил и бисквити. Пиенето на чай е собствен ритуал, от който се лишавам в изключителни случаи. Обикновено той е силен и екзотичен, като няма да скрия пристрастията си към цейлонския и английски чай. Когато имам достатъчно време за експерименти комбинирам родни билки с азиатски или африкански плодове. Резултатите понякога са наистина зашеметяващи. В жегите пък особено подходяща комбинация се оказва настърган джинджифил и мента. Не знам  доколко това е „чист“ чай, но разхлажда изключително много. И много добре върви със следобедната лула.
7. Кое кътче от Родината Ви е любимо?
Отговор: Много са и за съжаление в последно време не мога да ги правя повече. Мога да стоя с часове в някоя малка падина или да се вторача във дърво. Красотата около нас е толкова голяма, че понякога трябва да се приема на малки дози. Все пак еленският балкан е мястото, което боговете са направили еталон за вълшебна природа. Не познавам друг по-зареждащ регион.
8. Какво е мнението Ви за диетите?
Отговор: Пагубни за всеки, който иска да си тежи на мястото (отнася се за мен и Пламен). Все пак заради екзотиката обикновено ги чета, за да направя после точно обратното на това, което пише вътре. Диетите са може би полезни работи, но ако боговете са решили да ви изваят в тяло, родено за грях….. като чревоугодничеството, да стоите пет дена на череши и моркови си е живо светотатство. Апропо, с нетърпение чакам да прочета какво мисли по въпроса това превъплъщение на Буда – Пламен Петров.
9. Какво четете?
Отговор: Всичко, но най-обичам етикетите на вината. Като се зачета много и ожаднявам, а за щастие обикновено бутилките са пълни и така се извършва една много благородна симбиоза. Ще открехна малко завесата, за да споделя, че с Иво Илиев споделяме една клиентска карта в известна марка складове и всеки път с удоволствие чета досегашните покупки…
10. Мъжете или жените са по-добри кулинари?
Отговор: Же… мъжете! Тъй като нямам в момента жена до себе си, ще го заявя смело, без да рискувам пресолена вечеря 😉 Много рядко съм виждал жена да готви с фантазия, може би от по-голямата практика, за тях готвенето се е превърнало в рутина. Но пък съм готов всеки път да бъда опроверган. Най-малкото защото съм голям чревоугодник и хедонист. И понеже сме все още на тази тема, препоръчвам специално да се прочете „Дългът към удоволствието“ на Джон Ланчестър. Този шедьовър е способен да вкара в „правата вяра“ и най-закостенелите вегани и суроовядци.
Досега тук не беше ставало дума за тези хубави теми, но никога не е късно. Благодаря на Иво за жеста и наистина ще ми бъде интересно да прочета разсъжденията на Пламен и Сандра. А както се казва, нека после ни събере добрата трапеза, хубавото вино и старите приятели.
Share Button

No Replies to "Кулинарно... на думи поне"


    Got something to say?

    Some html is OK